Курс „Картиране и научно-приложни методи“

Курсът стартира в познат състав от миналогодишния курс „техническо усъвършенстване“ с допълнение от двама курсисти, които бързо приобщихме.

Някои бяха участвали в групи при реално картиране на пещера, но другите имахме бегли представи що е то картиране.

Инструкторите на курса Ачката и Мира съумяха да съчетаят научното и интересното, да поддържат желанието ни всеки ден да навлизаме по-задълбочено и по-средоточено в този важен процес картирането.

Първия ден усвоявахме най-ефективната поза за държане на геоложки компас, така че да не ни треперят ръцете и да можем точно да отчетем азимут. Забавното беше, че всички пребърквахме джобовете си да вадим ключове, сваляхме часовници и разменяхме каски заради металните части, които смущаваха компаса.

На следващия ден отидохме в пещара Чердженица, определена за учебно картиране. Гледах и се чудех как мога точно да предам всички тези форми: ниши, комини, стеснения, разклонения, прагове... Изглеждаше ми непосилно. Но малко по малко картината се изясняваше. Замервахме отсечка по отсечка, пишехме някакви измервания (дължина на антена, азимут, наклон, ляво, дясно, горе, долу) без да имаме идея какво ще се получи накрая.

Следобед ползвахме учебна зала в Пещерния дом, където върху милиметрова хартия нанасяхме всички измервания, взети от пещерата.  За мен беше мъка рисуването на напречните сечения. За радост в курса имаше изявени чертожници и художници, които бяха от голяма помощ за двата картировачни екипа.

Имахме мултимедийни лекции. Обсъждахме магнитен и географски север, константна грешка,  магнитна деклинация и все важни термини. Ачката плахо се опита да спомене една формула с косинус за пресмятане на наклонени отсечки, но ... ние се направихме, че не го чуваме. Всички единодушно използвахме метода с проектиране на наклонената отсечка. А след лекцията за изчертаване на затворени полигони, която Ачката изнесе /и малко позаспахме всички, но по-голямата вина за това ще отдадем на обедното горещо време ;-)/  установихме, че е прекалено сложна и трудоемка задача евентуална грешка да се разпредели по различните участъци и всички бяхме твърдо решени да правим точни замервания и да затворим полигон без грешка. И не мога да опиша, колко бяхме щастливи да работим  с висяща бусола, която ни даде бързо и точно замерване на азимута.

А най-голямото въодушевление настъпи в деня за картиране с дисто и таблет. Много бързо взимахме по 40 – 50 замервания на отсечка, още на място в пещерата прехвърляхме замерванията от рулетката в таблета и в програмата Topodroid изчертавахме хоризонталния план, вертикалния разрез и сеченията. Следобеда естествено работата продължи в лекционната зала, където картите трябваше да се обработят с допълнителни компютърни програми и да се визуализира 3Д карта. 

На следващия ден, след като бяхме се докоснали до „дисто“, ние с нежелание хванахме пак рулетките и компаса. Интересното, което ни поддържаше беше, че ще работим в по-сложна пещера с два входа и отвес.

Вечерта преди изпита нашите любими инструктори ни изненадаха с карта тип кроки, по която на другия ден трябваше да намерим непозната за нас пещера.  В пещерата ни очакваха инструкции за изготвяне на картите за изпита ни.

Последния ден от курса - ние с бодри стъпки поехме по пътеката за пещерата. За малко се отклонихме до скален манастир, правихме си общи снимки с красива панорама. Пещерата беше непозната за нас, затова ентусиазма беше на високо ниво. 

Работата вървеше бързо и гладко.  

Изложба на нашите карти на паус. 

Настъпи момента за връчване на дипломите, а след това курс Картиране беше най-купонджийския с много танци и емоции. 

Автор: Яна Димова

Снимки: Красимир Колевски