Бургазлии в бездните на Алпите
От 5 до 27 септември се проведе експедиция в масива Тененгебирге в Австрийските Алпи Целта на експедицията беше продължаване на проучването на потенциални обекти като пещерите S-30 и БиК, както и на десетки непроучени отвори на карстовото плато . Групата, в която имаше и осезаемо бургаско присъствие се състоеше от 17 пещерняци. По време на експедицията бяха проучени десетки нови пещери, от които 5-6 с дълбочина над 100 м. Бяха подновени проучванията в S-20 и S-30 – пещери, открити при предишни експедиции.
Кратък дневник на експедицията:
05.09 – Отпътуване от София. Минаваме през Румъния, заради предупрежденията за пълчища имигранти по границата между Сърбия и Унгария. Пътят е живописен, но бавен, а и ние сме натоварени. Не срещаме трудности по границите – бежанците са минали преди нас.
06.09 – Пристигаме в Обершефау – селото, от което тръгва пътеката към платото Тененгебирге. Базовият ни лагер е в двора на една къща, с чиито собственици така и не се срещаме. Първи впечатления от Австрия – чисто, подредено, стерилно. Започва изнасянето на багаж към лагера ни на платото.
07.09 – Изнасяне на багаж към горния лагер. Придвижването става по път, достатъчно добър за лека кола, направен с неясна цел, по който обаче е забранено да се минава и ходим само пеша. Качваме 1100 м денивелация. Част от багажа е извозен от местния ловец (единствения ловец), който има разрешение от собственика на пътя да минава по него. Пътят не води до никъде, но за нас върши работа. Правим 2 курса и вечерта се качваме по тъмно – температурата е 1 градус над нулата.
09.09. Ден за организация на горния лагер. Мястото е много красиво, но времето е отвратително и потискащо. Ачо и Началник Валери Пелтеков опъват парапет по стената намираща се над входа на S30 и под БиК, за по-лесно достигане на билото.
10 – 21.09. – Проучвания на пещери по платото Тененгебирге. Проверяваме обекти от миналата година или търсим нови. Времето не винаги е подходящо за обходи – падат гъсти мъгли и вали дъжд, но през редките слънчеви дни мястото е чудесно и гледките са невероятни.
Основата работа е съсредоточена в пропастта S30, а паралелно се проучват над 80 перспективни отвора открити по време на предишната и настоящата експедиции.
За съжаление S30 не оправдава очакванията от предната експедиция и отвесът, чието дъно не е достигнато свършва 100 метра по-надолу, като общата денивелация става 370 метра. Не се осъществява и очакваното свързване на пропастта с "БиК", чийто вход е разположен 100 метра по-нагоре и която започва със 90 метров отвес. Ледената тапа на дъното на "БиК" е намаляла значително, но връзка липсва.
След този неуспех и цялостно картиране на S30 работата се пренасочва към S20, за която има информация, че е картирана до -360 метра (картата така и не е открита) и евентуално продължава. Няколко екипиращи групи стигат до мястото, където е прекъснато проучването на пещерата 30 години по-рано, като паралелно с това върви и картирането от Владо и Ачо. С последния етап от работата в тази пропаст - проучване на дъното и приключване на картирането се заемат Владо, Ачо и Станимира. Владо и Станимира успяват да преодолеят стеснение в меандъра на "старото дъно" и стигат до продължение с прагчета, което дава надежди за бъдещи експедиции.
Лошата прогноза за времето ни принуждава да приключим работата и да свалим цялата екипировка до базовия лагер малко по-рано от предвиденото. Успяваме да приключим с изнасянето на инвентара точно преди да завали сняг, който на следващия ден преминава в дъжд.
24.09. След тридневни валежи успяваме да свалим целия багаж до лагера в Обершефау с помощта на ловеца и неговия пикап. Прекарваме вечерта там.
25.09. Изхвърляме целия събран боклук на специално сметище и потегляме към България. Този път минаваме през Сърбия, като пътуването е сравнително спокойно като изключим съпътстващите ни почти през цялото време дъжд и мъгла.
26.09. Пристигаме в София и разтоварваме на багажа в клубното помещение на ПК "София". Потегляме към Бургас почти веднага след това, тъй като имаме още 400 км за преодоляване, а трябва да оставим и Таньо Марков в Стара Загора. Прибираме се вечерта.
Равносметката от експедицията е - приключено проучването на S30 и БиК, проверени набелязаните обекти, като измежду тях има няколко пропасти с дълбочина над 100м. Картирани над 1200 метра денивелация. Проучена и картирана пропастта S20 до -380 метра, като се очаква продължение, за което е необходимо при бъдещи експедиции да се разшири достигнатия меандър.
Малко история на проучванията в района:
Тененгебирге се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици. В този район се намират забележителни пещери като Айсрайсенвелт (Eisriesenwelt) – най-голямата ледена пещера в света с дължина от 42 км, в която частите с лед са около 1 км, системата Козаностра-Бергер-Платенек (Cosanostraloch-Berger-Platteneck Hoehlesystem) с дълбочина от -1291 м и обща дължина от 30 км., както и множество други пещери с дълбочини между -500 и -1000 м.
Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включва обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и неговата забележителна стена, обграден от хребетите Зомерек на изток и Платенек на запад. През 80те години (от 1980 г. до 1983 г.) българските пещерняци са провели четири последователни експедиции в този район. За целият период са открити и изследвани 44 пропастни пещери. Всички те са именувани с буква S от София и съответен номер. Сред тях се намира втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина (като първата се намира в Албания – ББ30 с дълбочина от -610 м). Други интересни пещери са: S2 с -460 м, S20 -360 м с все още недостигнато дъно и S30 открита в края на експедицията от 1983 г., проучена до -115 м, след което е стигнато до стеснение със силно изходящо въздушно течение.
През 2013та година, по случай 30 години от българските пещерни изследвания в района на Тененгебирге, Българска федерация по спелеология организира малка проучвателна експедиция. Сред набелязаните цели бе: възобновяване на контактите с пещерняците от Залцбург, вземане на GPS координати на входовете на пещерите, изследвани през 80те години, търсeне на нови перспективни обекти за последваща работа, както и проучване и картиране на пещера S30.
Автор: Станимира Делева
Още снимки от експедицията може да видите в Галерията.