Откакто си имаме жива прилепарка в клуба се запалихме доста по идеята за проучване на тези животинки, които са неотменна част от пещерите.

Изследванията върху карста, които провежда Лазар в района на Странджа през последните години заедно с работата на Станимира са добре дошли за онази част от членската ни маса, която се интересува от наука. 

След като малко инцидентно дойде предложението да помогнем за зимния мониторинг на прилепите в няколко по-значими обиталища в Странджа организирахме набързо "ударна" група от 5 човека - Станимира, Яна, Стоян, Ачо и Милко, и в петък вечерта потеглихме за Странджа. 

В събота сутринта първо минахме през Малко Търново за да уведомим Гранична полиция за нашето пребиваване в граничния район след което се запътихме към "Братановата". Екипът в пълна бойна готовност:

Паркирахме на границата на резерват "Витаново" и поехме пеша към пещерата, която се намираше на около 500 метра.

Малко преди входа строгата прилепарка ни инструктира (сигурно за трети път) как да се държим в пещерата и направи разпределение на прониквачните групи тъй като прониквахме най-много по трима наведнъж. 

На входа:

Колонията вътре беше впечатляваща:

 А тези индивиди се бяха отделили от основната група:

Приключихме с наблюденията, снимките и замерванията на температура и влажност и се запътихме към "Голямата въпа". Тук прониквачната група беше само от трима, като останалите двама отидоха до село Младежко за да проверят дали ще можем да спим там вечерта.

Към "Въпата":

На входа на "Въпата":

Колонията вътре беше още по-впечатляваща от тази в "Братановата". За снимките се наложи да се катерим по образувание, което беше обилно посипано с половин метър гуано:

Проверихме и възходящия меандър, на края на който бяхме открили голямо количество прилепи в края на пролетта но сега беше празно. Стигнахме и до края на меандъра преди тесняка, който в момента е сифон и излязохме възможно най-бързо и тихо. 

Малко след входа на пещерата ни посрещна екипът за PR в село Младежко, които бяха открили подходяща "щаб-квартира" и заедно с тях се запътихме да проверим пещерите там. Придошлата река малко затрудни придвижването, но все пак благополучно стигнахме "Брежанка":

И Калето:

Тъй като времето напредна доста приключихме работата за деня и се прибрахме на заслужен отдих.

За последния ден бяхме оставили пещерите в района на "Бяла вода". Първо проверихме "Гумите", които не успяхме да намерим миналата зима (най-вече поради липсата на координати, GPS и разбира се дневна светлина). Този път ги намерихме съвсем лесно. Оказа се, че входът на "Голямата гума" е силно обрасъл с растителност, което е пречело на свободното движение на прилепите. 

С това се заеха Милко и Стоян и не след дълго входът беше разчистен:

Явно блокираният вход е отказал повечето прилепи, като изключим тази малка групичка:

Проникването в "Голямата гума" отново беше интересно най-вече поради четириметровия входен отвес, който се преодолява на "класика" с помощта на едно въженце. Обикновено хора, които влизат за първи път изпитват леки притеснения и колебания, но излизането е безпроблемно. В "Малката гума" открихме единствено обичайните паяци, след което се отправихме към "Еленина дупка":

Колонията, която наблюдавахме миналата зима си беше на същото място:

Това беше последната планирана пещера за тази експедиция, така че след като приключихме работата си в нея се отдадохме на хигиенизиране:

Ето и екипът, който взе участие в мониторинга.