Участници: Ачо, Пецата, Милко, Христо, Мариа, Станимира, Яна
Тъй като времето беше твърде студено единодушно решихме спането да е в къща за гости в с. Мелница, общ. Елхово.
Пристигнахме в петък вечерта. 

Регионален музей - Бургас
В събота преди обед се отправихме към Дрънчи дупка 1. Ачо и Мира влязоха първи, за да проверят дали има прилепи - нямаше. Влизахме на две групи, тъй като мястото под отвеса е доста тясно.
След проникването с колите потеглихме към Дрънчи дупка 2. Близо до село Мрамор, общ. Тополовград. Спряхме колите до бивша мраморна кариера и от там пеш нагоре. Доста обикаляхме, за да намерим дупката, входа е тесен и почти незабележим. Пак се разделихме на 2 групи. Екипиращата остана на Дрънчи дупка 2 - Мира, Ачо, Милко. Милко би един спит на входа, след това още два при екипирането на отвеса. Останалите отидохме до Бабини бозки. Макар Ачо да ни беше упътил накъде да вървим ние водени от GPS-а поехме в друга посока и голямо обикаляне беше - качване и слизане през доста стръмни хълмчета, но я намерихме. Мариа, Пецата, Хросто, Яна.
На връщане към Дрънчи дупка 2 ни позаваля малко дъжд, но успяхме да се скрием навреме в дупката. По тъмно поехме обратния път към колите.
В къщата се стоплихме с червено вино, други с ракийка. Плановете бяха в неделя да проникнем в Тангъръчка дупка, с. Богданово, Общ. Средец.
На сутринта в неделя беше сковал страшен замръз. По колата имаше дебел слой лед, който с много зор беше изчистен за да потеглим. Тъй като Милко имаше ангажимент и тръгна рано за Бургас, другите се сместихме в джипа на Ачо и потеглихме да търсим Тангъръчка. Това беше 3-ти опит за намиране на дупката. Преди това други членове от клуба са я търсили. Бяхме решени този път да я намерим, но не успяхме. А гората беше ледена приказка, всяко клонче и тревичка беше замръзнало и всичко се чупеше под краката ни. На връщане парното в джипа отказа да ни топли, но ние освен шофьора се сгряхме с червено вино и луканка.