Курс „Техническо усъвършенстване“
От 7 до 16 Юли се проведоха националните курсове за подготовка на кадри, в които както членове на НЕПИАСТ, така и на други клубове взеха участие заедно, създавайки неповторими спомени и много нови контакти. Настаняването бе в Национален пещерен дом, където се хранихме, къпахме и вечерно време празнувахме. Не малка част от присъстващите избраха да отседнат там да спят, но това не спря мен и други ентусиасти да опънем приблизително 5-6 палатки и няколко хамака близо до паркинга и да пренощуваме там, въпреки по- дъждовното време към края на курса.
За щастие инструкторите бяха милостиви и всички занятия започваха най-рано в 10 сутринта, така че бяхме малко по-свежи и наспани и имахме време да хапнем по нещо преди това , което ни бе осигурено от дома. Сутрин, в полу-заспало състояние се събирахме на същата веранда, в която вечерта седяхме до късно, забавлявайки се и гледайки презентации от експедиции на мултимедията и пред нас се откриваше невероятна гледка, която придава чувството, че се намираш в облаците.
Точно срещу дома се намира най- голямата лудница в България, която се дели от нас само с един отвес и река Искър, а както знаем няма нищо по- хубаво от това да излезеш рано сутринта на спираща дъха височина и гледка с чаша горещо кафе в ръка и як махмурлук, да се облегнеш на парапета и да видиш лудницата пред теб, от където от време на време излизаха пациенти да крещят.
Първите три дни от курса по техническо усъвършенстване бяхме в Банковица, където се запознахме с какво представлява курса и уменията, които ще придобием в него. След това инструкторът ни, Морския, раздаде задачи за екипиране на парапети и вертикални системи на няколко места, разделяйки ни на групи от по няколко човека, давайки началото на входящия изпит, който се проточи до късен следобед. Всички го преминахме, някои по - трудно, други по - лесно, и завършихме със забележки към по - слабите ни страни, след което поработихме известно време над изчистването им, докато не стана време да разекипираме, да преброим инвентара и да тръгнем към дома за вечеря, което се случи към 8 вечерта.
И така минаха първите няколко дни - ние екипираме системи, преминаваме ги, инструкторите набелязват грешките и пропуските, които имаме и допускаме, а ние ги изчиствахме и подобрявахме техниката си. Това ни донесе не само нови знания и по- бърза скорост, но и по- безопасно преминаване по системи и тяхното екипиране.Когато вече си припомнихме някои от забравените неща и изчистихме част от тези, които правим грешно или не рационално започнахме с научаването на нови техники и съоръжения. Към ден 3 или 4 вече правихме тролеи, научихме се как да правим по - сигурно закрепване не на две, а на три точки, използвайки ринг, което може да понася много повече товар и е много по- безопасно.
След това се преместихме в пещера Свирчовица, където имахме повече места за екипиране на системи и където бе много по - прохладно, така че не се потяхме толкова, но заради калта освен с джаджите бяхме през цялото време с ботушите и пещеризоните. Там имахме възможност да изпробваме екипирането на тролеи (направихме общо 3, при което единия беше доста голям и идваше от по- вътрешната част на пещерата). Научиха ни как да забиваме cпитове и се разделихме на няколко групи - едната се занимаваше с тролеите, другата екипираше тавана, което по мое мнение беше най - трудоемката задача, третата екипираше парапет към вътрешността на пещерата от едната страна, а аз отидох да правя парапет, и след това да спусна камбана, от другата страна.
След това стигнахме и до прихващане и спасяване на пострадал. По- голямата част от нас нямахме голям опит, а някои (включително и аз) нямахме абсолютно никакъв, така че отделните спасявания отнеха малко повече време.
По правило ако човека на въжето е в безсъзнание повече от 15 минути е практически мъртъв, дори и да го свалим от там, което означаваше, че при моя първи опит тестовият пещерняк умря някъде 4-5 пъти, а когато мен ме прихващаха аз се гътнах някъде два пъти.
След няколко часа вече успяхме да намалим времето за прихващане и спасяване драстично, макар и краката на всички да ни боляха от недостига на кръв от дългото висене по въжето.
Някои от прихващанията прераснаха в борба за пострадалите да запазят мъжкото си достойнство заради удари с лакти и опити да се използват като опори, което доведе до издължаване с бири вечерта.
Имаше много гафове и приятна и шегаджийска обстановка през цялото време, но някои от ситуациите просто оставяха инструкторите ни без думи.
С това стигнахме до деня на дипломирането. Преди церемонията събрахме цялата екипировка, изброихме дали всичко е налице и отидохме до реката да измием въжетата и по- изкаляните джаджи и ги простряхме горе до дома.
След това празнувахме до сутринта преди да се разделим. Мисля, че мога да кажа от името на всички, че на никой не му се тръгваше и че изградихме спомени и емоции, който никога няма да забравим.
Най- важния урок, който научихме не беше някое правило или техника за катерене, а точно това, че мозъкът ни е най- добрия приятел във всяка една ситуация. Аз лично се научих да се дърпам малко назад и да оглеждам ситуацията преди да действам, което може да спести не само много време, а и повишава безопасността на всяка дейност безгранично. Освен това бе много важно за нас да работим в екип, тъй като един добре разбиращ се и общуващ отбор винаги ще бъде в пъти по - добър и от най- добрия и опитен пещерняк.
Автор: Борил Обрешков - Дарвин
Снимки: Красимир Колевски, Борил Обрешков - Дарвин, Мари Панкратова
