Експедиция „Мъгливия сняг“ 06-08.06.2014

Решението за експедиция на 06.06.2014 се взе набързо, с първоначален екип от3-ма човека, като планът беше да се отиде на „Ямата“ при с. Кипилово.  Поради липса на повече желаещи се наложи целта да бъде моддифицирана до по-достъпна пещера.Щом Ачо обяви ходене до пещерата„Мъгливия сняг“ още няколко човека проявиха интерес, тъй като не бяха влизали в нея. А дупката си заслужаваше.

 

На 06.06.2014г. /петък следобед/ от Бургас тръгнахме две коли – 5 човека и 1 чавка (Corvus monedula) /Милко, Яна, Мира, Ачо, Цинака/. От Айтос тръгна една кола – 4 човека /Жоро, Кубето, Зоя, Дари/.

Тъй като прогнозите за времето не бяха добри – гръмотевични бури – се реши спането да е в хижа Буковец, Еленски балкан , намираща се на 17 км. от гр. Твърдица /до връхната точка на Твърдишки проход/. Среща в хижата около 20 часа. Настанихме се по стаите.  Хижата е доста прилична. С по 3 легла в стая със собствен санитарен възел и топла вода. Тъй като вечерите беше хладно в столовата беше запален котелът.  Направихме салатките и се събрахме на вечеря.

В събота по обед потеглихме с трите коли към „Мъгливия сняг“. Паркирахме на пътя на разклона и от там пеш до дупката. Станимира успя първа да я намери /преди тези с GPS-те. 7 човека от групата /Ачо, Мира, Кубето, Жоро, Цинака, Яна, Милко/ предприехме проникване, а 2-ма /Зоя и Дари/ туристическа разходка от разклона обратно до хижата.

Времето беше слънчево и топло. След няколкочасовото проникване в пещерата при излизане около 20 ч. отвън ни посрещна гръмотевична буря. Стигнахме до колите и направо в хижата. Там на маса с хижаря се обсъдиха и други дупки в района. Уговорихме се в неделя хижарят да ни заведе до другапещера, която не е проучена. 

 

На сутринта стегнахме багажа, натоварихме се по колите и по обед хижаринът  ни поведе към уговорената дупка. По пътя реното мина през един пирон, но след скоросната смяна на гума продължихме към целта. Времето беше много топло и слънчево. Проникване предприеха 5 човека /Ачо, Мира, Цинака, Милко, Яна/.

Описанието от Станимира.

Дупката, в която сме влизали в неделя се казва "Слънчев Бряг".  Описание от сайта на Хинко:

„Входът представлява тясна цепнатина, която след първите 3м се разширява до достигане на 12м дълбочина. Дъното на отвеса представлява първата зала. Пещерата е посещавана от иманяри,които са прониквали с иманярска мачта, оставена на дъното на отвеса. Като цяло се е развила по една основна пукнатина. Навлизайки навътре в галерията се редуват възходяща и низходяща част. Галериите са доста кални. На 23м от дъното на отвеса в дясно има разклонение, в което се намира целият скелет на овца, вероятно паднала в отвеса,откъдето се породи идеята за името на пещерата. Следва дълга 20м галерия с доста по-голям обем. Краят й е разклонение в ляво и дясно.Лявото е с дължина 20-25м постепенно снижаващо се до непроходим кален тесняк, през който без къртене на стените не може да се премине. Дясното разклонение е също толкова кално, но по-перспективно за развитие. В края си в най-дълбоката точка на пещерата на -18 метра се появява малко поточе губейки водите си в камъните. Пещерата има 15-метров входен отвес и общо 150 м хоризонтална част. Бедна на образувания, много кална и с вероятност за продължение чрез разкопаване.“

На връщане спряхме на много удобно място на реката с мост, където изпрахме инвентара. Времето пак беше с нас. Дори Ачо успя да се поизкъпе в реката.

Към 16,30 ч. отпътувахме по обратния път за Бургас /Айтос/.