Посочената информация се отнася за периода 1 и 2 декември 2018г. – обучение на курсисти.

Място на провеждане : Дряново. 

Цели: Проникване в пещерите Андъка и Бачо Киро

Курсисти: Грета, Таня, Зорница, Едуард, Зара 

Обучаващи: Станимира, Ангел, Антон

На терен в Бачо Киро: Яна, Жеката, Пецата

 

Ден 1

 

Обучение на петимата курсисти – четири мъжки момичета и един истински мъж.

Относно цялостното изживяване - различно, интересно, наситено с комични елементи, сарказъм също не липсва… . Това са само базисни думи и гореизброеното е само повърхностно, но обяснението би отнело поне две  страници „страхотни“ афоризми, забавни шеги, писания умело граничещи със стар английски хумор и македонска национална инатливост. 

Е….., ако до тук сте се усмихнали поне веднъж, бъдете сигурни, че този текст е точно ваш тип.

Ще започна комерсиално....

Всичко започна на 1 декември в 9 сутринта с обичайна закуска, за нея няма какво да се каже, нали споменах ….ОБИЧАЙНА! 

Но… около 10 ч. стартирахме с любопитна информация или теория, но не на големия взрив, а за образуването на пещерите, процесите за  зараждането им, развитието, климат, какво е карст, как влияе водата или по-кратко уточнено - въведение в науката спелеология. 

Успешно предадената  лекция от Ачо непрекъснато създаваше няколко въпроса в главите ни – КАК, ЗАЩО, КОЛКО....Амаааа ха де....., и Ти да видиш...?!.....?!

С продължението след направените курсистки „примитивни“ стъпки в спелеологията  се зае Станимира, а направлението – биология или по-точно биоспелеология – наука за изследване на живите организми обитаващи пещерите -  подземните води и недостъпните земни кухини. Успешно презентираната дефиниция за биоспелеологията породи същите въпроси в главите ни! Но разбрахме уникалността и трудността при откриването и изследването на пещерната фауна и какъв е механизмът на работа.

След като бяхме загубили ориентация за времето, в което попивахме новости, „ни започна“ Антон Парталев. За пореден път се убедихме, че колкото и да се сбива информация може да се говори много за пещерното дело и какво точно е това!? А именно понятието обхваща многообразието при подготвянето на кадри, способни да проникват адекватно под земята. 

Около четири часа беше продължителността на занятието.

Важен елемент е опазването на пещерите и всичко обитаващо ги, защото се изучават като отделни екосистеми - важни за науката , важни за човека, важни за разбирането и еволюцията и ето причината да се прониква в пещерите АДЕКВАТНО, съобразявайки се с условията .

За този период научихме..... , че има още какво да учим!!!!! 

Понеже знам, че дългите текстове не се четат от всички, ще сбия редовете, но повярвайте...., ако стигнете до края вероятно някои от вас ще си припомнят аналогови ситуации на курсистки преживявания. И стигаме  до заключението, че любопитството е като като шарката в детска градина – прояви ли се при един, всички ще я изкарат и без белег няма да се мине!

Развиващите се действия са в пещерите „Андъка“ и „Бачо Киро“ - практическо обучение.

Първата пещера, в която влязохме „Андъка“- екипирани, превъзбудени, нямащи търпение...! Инстуктори - Ачо и Станимира – спокойни, търпеливи, пасивни. Заръката от тях беше: „Имате цел – намерете я“

По закона на Мърфи – успеха на начинаещия не ни споходи.

- Да, хората са го написали, че  в привходната зала на пещерата има пречиствателна станция (функционирала до ‘79г.), основните зали са вдясно на  реката! Но ние преценихме, че трябва да продължим вляво, а ПРИВХОДНАТА зала изобщо не я отразихме! След като преминахме през тесняци, леки отвеси и т.н, и след като единственият мъж – курсист влезе в малка зала с вода  се оказа, че изобщо, изобщо... това не е нашият маршрут .

Това заблуждение решихме да го „кръстим“ – ИЗУЧАВАНЕ! Хм......!?

И....така съкратихме времето си за намиране на целта, но поуката е изключително знание , нали! 

Изводите са следните:

Винаги, винаги, винаги.... преди влизане в пещера да се изучи на теория във всички възможни аспекти, защото никога, никога, никога.... не е като в приказаките и известната реплика „ Сезам, отвори се“ не действа, и няма да се отвори някой процеп, за да намериш това, което търсиш или искаш да видиш. 

Вторият по важност извод: Песента на Ъпсурд – „Т‘войта майка също“ влияе изключително добре и под земята!!! 

Кални, мокри и нищо не знаещи продължихме с опитите за откриване на големите зали така , както братя Райт в опитите си за направата на перфектния летателен апарат! 

Както знаете в природата на жените е да прескачат уточняването на подробности – така и ще направя сега, само ще вметна факта, че трудните пещерни терени водят до специфична категория изказ, която съдържа нецензуриран хумор, шеги и истории за възрастни! Това е момент, в който си казваш: - „ Тираджиите бледнеят....“! 

Супер, че Грета има навършени 18!

Продължихме с ходене, лазене, пързаляне и всички гореизброени пояснения. След обхождане на прилежащите галерии (до тези, които успяхме да стигнем), финалната точка беше залата на „Адам и Ева“ и „Мечата пързалка“- малко почивка, снимки, истории.  След около 20-25 мин. целта беше да излезем. Общите впечатления за „Андъка“ са положителни – вода и глина, какво по - прекрасно от това!

  

И разбира се, се постарахме да бъдем колкото се може по – толерантни към хиберниращите прилепи. 

Наложено ни бе контролно време – 19 ч. Излизането беше бързо около  60-70 мин. без каквито и да е препятствия! 

След излизане от „Андъка“ , чистият въздух и адреналин в кръвта засилиха усещането за глад! Идеята за храна ни бе връхлетяла като лятна буря. Новата цел след излизане беше - баня, храна и сън!

Съдейки по калните и изтощени лица на абсолютно всички  видимо бяхме изморени, но поглеждайки очите, погледа.... в излъчването се долавяше нестихваща емоция,  този тип емоция е като пещерите – времето винаги е подходящо, метеорологичната прогноза не  влияе, защото  всеки сам за себе си разбира, че всяко действие си заслужава, всяко усилие да надскочиш настоящите си умения те прави още по – търсещ и правещ неща, които  да спират дъха ти!  За нас тази насока е постижение. 

След тези емоционални редове просто не знам как да продължа с най-вкусната пържола на света, но..... факт съществува!

След връщането в хижата точно това се случи и всички бяхме на едно и също мнение!

Да! Това беше най – вкусната вечеря на света!

Ден 2 – Бачо Киро

Е..... вече знаете кое е обичайно за 9 ч. сутринта!

Но Нейно Величество Хижарката  никак не обича да се събужда рано и обичайното нещо в 9 ч. се случи в 10 ч. И .... докато това, докато онова.... стана 12ч.

И понеже от  курсистите нямаше отказали се,  бе взето решение да влезем в пещерата през т.нар. вход  „Мечата дупка“ – този вход се оказа началото на един голям спектакъл, а ние много добри артисти. Уменията ни в “танците” между камъните просто бяха перфектно изпълнени като топ танцьори от “Мулен Руж”! След като се спуснахме на няколко метра се озовахме в малка зала, от която започна изучаването на част от пещерата. Целта беше да излезем през входа за туристи. Контролно време 16ч.

И отново да припомня за късмета на начинаещия - никакъв го няма! Предстоящите тесняци ни се струваха толкова тесни, че аз се усещах като смесица между свиня преди Коледа и борец тежка категория! Единодушно излъчихме Пецата като мерна единица, а логиката е, че ако той може, всички можем да преминем (в кръга на шегата, разбира се). В тези тесняци създадохме страхотна организация за информираност - какво следва, има ли нещо притеснително, вижда ли се изходът, както и носенето на прониквачната раница - съществуваше ред. Този ред го нарекохме - верига. Изумителна беше дисциплината при предаване на информация, първият от нас винаги казваше през какво минава, съответно вторият предаваше чутото.

 

Този ред, отговорност за другите някак, съвсем естествено се изрази и изчакването на последния придоби също естествен ритъм!  От гледна точка на човешката ни природа, там на няколко метра по земята се забелязваше психологически интересно явление, а именно обединение на различни личности и сформиране на капсулирана общност с обща цел. С всяка крачка, препятствие, подкрепа, въпрос или каквото и да е, обединението на групата се затвърждаваше. Разположението на всеки човек в близост до другите и стесняването на личностното пространство прави хората податливи на внушение, подражание, което е характерно за всички  групи. Нашата цел беше спазване на контролното време и благополучно излизане от пещерата. Тази обща цел и вземайки под внимание гореизброеното има силата да кара човек, да мисли колективно - “ние”. И теорията, че човекът е “социално животно” е абсолютно правилна. 

   

Новите усещания пораждат ирационално поведение - това също е абсолютно правилно, а причината да мисля така е умението на всеки един от нас  да говори с ТЕСНЯЦИТЕ, скалите и пещерните образувания, обитателите и не на последно място абсолютно всеки успявашe да копира физиономията на Джим Кери от някоя култова роля! 

В този момент си задаваш въпроса:

Лелееее, ако някой ни снима вероятно ще спечелим Оскар или най-малко фестивала в Кан! 

Е, нещо рационално в разговор с нежива природа виждате ли? 

Да обиждаш тесняк, да галиш камък, да правиш комплимент на пещерно образувание, да спориш със скала...?!?! 

Да обясниш на паяк, че е късметлия, защото… ако беше жена щеше да има много трудности с обувките!!!!

Да сметнеш, че имаш телепатична връзка с прилеп и му предаваш информация, че ще си много тих и няма да нарушиш спокойствието  му. Паралелно с това си задаваш въпроса “Сигурно сънува мухи!?!? “

Наистина очарователни моменти, а когато са споделени с други, които те разбират… незабравимо изживяване! 

Едуард (единственият курсист от мъжки пол) създаде т.нар. от нас “Боен вик”, т.е, когато се сблъска с нещо интересно казва : - Уааааауу…! В този момент всички без значение къде се намираме се събираме като пиленца при квачка около него, за да гледаме… Уааауу  обекта!!! 

Завършека на двудневното приключение беше наситен с лично задоволство от наученото  и направеното .

Последва вечеря, бира ..... и към Бургас!

 (Петьо Савов не се вижда,защото снима!)

😊

Автор: Лазарина Михайлова