От 16 до 18 Ноември се проведе експедиция за проникване в „Голяма Яма 3”, по-известна като „Ямата на Кипилово”, която бе организирана от членове на НЕПИАСТ и бе изпълнена с топли емоции, заедно с нашите колеги от Пловдив (ПК "Пълдин") и от Хасково ("Аида").
Събрахме се на три групи – първата група пристигна в петък привечер и се зае с разпъването на голямата тента и след това приготвянето на храна и пиене и останалите важни задачи, които трябваше да се свършат, за да се установи лагера.
Въпреки отрицателните температури успяхме да се наспим по палатките и колите си, като преди това се сгряхме колкото чрез общото ни лъчезарно излъчване, толкова и с домашно вино и ракия .
На сутринта пристигнаха и още хора, които хапнаха с нас и помогнаха за приготвянето на сутрешните гозби, които трябваше да ни помогнат да преминем през похода и пещерата, които включваха от обикновени бисквити и хляб, чак до макарони за тези, с по- екзотичен вкус, а за тези с най- екзотичен вкус- мешаница на каквото „предлага заведението”.
Рядка снимка на Стоян, след като е изял практически всичко, което е видял и създава новата високо енергийна рецепта за паста с /не толкова течен/ шоколад
След проверяването на нужната екипировка (въжета, сбруи, резервни батерии и т.н.) първата (екипираща) група потегли към пещерата. След около два часа лутане из горските дебри успяхме да намерим входа. Докато вървяхме към него се отклонихме от пътя и за това отбелязахме с голяма стрелка от дървета правилната посока. При покачването температурата спадна драстично и заедно с нея падна гъста мъгла, ефективно намалявайки видимостта ни, но това бе компенсирано с красивите гледки, които се откриха пред нас.
Гафове и комични ситуации не липсваха, както винаги. Когато достигнахме до входа на пещерата аз (Дарвин) осъзнах, че съм забравил сбруята си долу в лагера и за това придружих Кубето и Пожарникаря обратно до лагера, където си взех останалата екипировка и изчаках разекипиращата група да се събере и да тръгнем обратно, където вече влязохме по тъмно.
Вътре пред нас се откриха спиращи дъха гледки и отвеси, от които на човек биха му настръхнали космите. Някои бяха страшни за преминаване и някои от хората се притесниха и стреснаха при преминаването им, което доведе до отпадането на малцина от втората група, които изчакаха хората от първата към средата и излязоха с тях.Освен по- напредналите спелеолози имахме и един от нашите курсисти- Едуард, на когото това бе едва втората пещера, но въпреки това той не се пречупи нито за миг и представи НЕПИАСТ в най- добрата възможна светлина с представянето си вътре. Въпреки срещнатите трудности мисля, че всички бяхме единодушни и на едно мнение, че всяка капка адреналин и страх бе абсолютно заслужена и си струваше, заради създадения спомен, който ще остане запечатан в ума на всеки, влязъл някога вътре и бе преживяване, което може да се усети само на място и е едно на милион.
Първата група се прибра в лагера към 2 сутринта, а втората-след 4 и всички бяхме еднакво изтощени, така че се нахвърлихме веднага на спалните чували.
Случаи на събудили се в ранен или средно ранен сутрешен час почти нямаше, а малките изключения или имаха проблеми с простата, или бяха представители на друг биологичен вид. В края на краищата всички се излюпихме около обяд, хапнахме и се разтопихме частите си от тялото, които спалните чували не са успели да спасят от студа. За да подчертаят успешния край на експедицията дори и температурите се вдигнаха над нулата, тъй като на на обяд (или както ние го наричахме- на сутринта) вече нямаше сняг на поляната около нас.
Завършихме с преброяване на инвентара, разпределяне на въжета и сбруи за пране вкъщи и сбогуване с тези, които не бяха в нашата посока.
Приключихме с отпразнуване с хапване в котелската кръчма, пеейки по пътя „Котел го огън не гори, Котел го сабя не сече”
Автор: Борил Обрешков (Дарвин)