В началото на май се проведе традиционната за клуба експедиция в Котел, като използвахме "дългия уикенд", който се заформи заедно с първи май.
Първия ден се разделихме на две групи. За "Академик" бяхме: Диан Германов, Георги Германов, Никол, Егор, Стоянчо, Цинака и Яна. Другата група - на Лазар - се беше "пообъркала" с пътя и след като ги настигнахме им показахме "Ледника".
Проникването в "Академик" протече по план, като цялата пещера беше екипирана от Стоянчо с малко помощ от по-дъртите. Естествено нашата група се прибра първа в лагера. На другия ден групите се размениха и разекипираха пещерите.
Втората група - Ирена, Планински, Лазо, Пецата, Артëм, Сарачев и Петьо влязохме в Ледника. Целта на проникването беше новите пещерняци да се запознаят с техниката на единичното въже и "класиките" в реална обстановка. С Пецата екипирахме отвеса, а Ирена и Лазо минаха през тесняка и ни чакаха долу. Всичко вървеше по план и след няколко часа бяхме всички на блокажа. Аз и Петьо решихме да видим какво има под него, но се оказа, че ще ни е нужно въжето, което ни беше останало в една от прониквачките. След кратка консултация с останалите пещерняци, решихме да не влизаме под блокажа, а да поемем към повърхността. Оставихме пещерата екипирана, защото на следващия ден се очакваше да влезе друга група, която ще я разекипира.
В пещерата имаше съвсем малко вода, която не успя да ни намокри. Миналата година в същата пещера имаше много вода и някои пещерняци бяха на косъм от хипотермия, което наложи излизане преди стигане до дъното.
На следващия ден с Георги Георгиев, Петьо и Артëм разекипирахме Академик. Аз слязох през тесния меандър до разклонението на дъното. Беше трудно слизането, защото тръгнах със сбруята. Имаше много вода, но не успах да се намокря. На връщане, на около десетина метра от прагчето на дъното, срещнах Петьо, който също беше с джаджите и пуфтеше тежко в теснотията. Другите чакаха до въжето. Събрахме се и след кратка почивка поехме към повърхността. За Петьо и Артëм това беше първо помпане по отвеси с багаж, но се справиха много добре.
Пристигайки на 01.05.2015г в местността „Злостен“ - Котел ни осведомиха, че се е отворила нова дупка. На 2.05.15г. заедно с Лазар,Андрей Сарачев, Янчо Семов, Георги Германов и Георги Генов решихме да проверим въпросната „дупка“. След бърз оглед, изпълнени с вълнение се прибрахме в лагера и се подготвихме за проникване.
След около 40 минути бяхме пред входа на пещерата, за която си мислехме, че е нова и непокътната.Входа беше затрупан от клони и храсти, които са поставени нарочно от овчари, за да не попадат животни вътре.
Екипирахме го и като най-малка на мен (Ирена) се падна честта да се пусна първа. Адреналинът беше голям, знаейки, че досега никой не бе прониквал в тази дупка.
След първият отвес, който е приблизително 7-8 метра слязох в зала с диаметър около 3 метра. Две крачки напред и се отваря нов отвес на когото трудно се вижда дъното (отвеса е с перфектна овална форма). В ляво от втория отвес има цепнатина. Надниквайки в нея се вижда голяма зала, която за съжаление не е достъпна (Има нужда да се разшири пукнатината, за да се проникне в залата.) След мен слезе Андрей, който се престраши да пусне и втория отвес.Комуникирайки установихме, че отвеса е с височина 16-17 метра. Според Андрей долу има срутище, продължение наляво и тесняк, който не е проверил. И ДОТУК С НАДЕЖДИТЕ ЗА НОВА ДУПКА! Освен срутището и тесняка долу имало следи от ботуши и стари батерии…
По същото време отгоре ни съобщиха новината, че са намерили номер и знак - пещерата е картирана
Разочаровани се прибрахме в лагера и проверихме номера – оказа се, че името й е „Пещерата на карстовото поле“ - Дължината е 52 метра, а денивелацията – 37 м. Пещерата е картирана през далечната 1977година. Въпреки всичко ние бяхме първите, които проникват от около 30 години насам. Имаме намерение скоро да се върнем и да отворим цепнатината.
(Ирена Петрова)