Посочената информация се отнася за периода 1 и 2 декември 2018г. – обучение на курсисти.

Обучаващ - Лазар Милчев 

От  16 до 18 Ноември се проведе експедиция за проникване в „Голяма Яма 3”, по-известна като „Ямата на Кипилово”, която бе организирана от членове на НЕПИАСТ и бе изпълнена с топли емоции, заедно с нашите колеги от Пловдив (ПК "Пълдин") и от Хасково ("Аида").

Курс „Картиране и научно-приложни методи“

Курсът стартира в познат състав от миналогодишния курс „техническо усъвършенстване“ с допълнение от двама курсисти, които бързо приобщихме.

Някои бяха участвали в групи при реално картиране на пещера, но другите имахме бегли представи що е то картиране.

Инструкторите на курса Ачката и Мира съумяха да съчетаят научното и интересното, да поддържат желанието ни всеки ден да навлизаме по-задълбочено и по-средоточено в този важен процес картирането.

Първия ден усвоявахме най-ефективната поза за държане на геоложки компас, така че да не ни треперят ръцете и да можем точно да отчетем азимут. Забавното беше, че всички пребърквахме джобовете си да вадим ключове, сваляхме часовници и разменяхме каски заради металните части, които смущаваха компаса.

На следващия ден отидохме в пещара Чердженица, определена за учебно картиране. Гледах и се чудех как мога точно да предам всички тези форми: ниши, комини, стеснения, разклонения, прагове... Изглеждаше ми непосилно. Но малко по малко картината се изясняваше. Замервахме отсечка по отсечка, пишехме някакви измервания (дължина на антена, азимут, наклон, ляво, дясно, горе, долу) без да имаме идея какво ще се получи накрая.

Следобед ползвахме учебна зала в Пещерния дом, където върху милиметрова хартия нанасяхме всички измервания, взети от пещерата.  За мен беше мъка рисуването на напречните сечения. За радост в курса имаше изявени чертожници и художници, които бяха от голяма помощ за двата картировачни екипа.

Имахме мултимедийни лекции. Обсъждахме магнитен и географски север, константна грешка,  магнитна деклинация и все важни термини. Ачката плахо се опита да спомене една формула с косинус за пресмятане на наклонени отсечки, но ... ние се направихме, че не го чуваме. Всички единодушно използвахме метода с проектиране на наклонената отсечка. А след лекцията за изчертаване на затворени полигони, която Ачката изнесе /и малко позаспахме всички, но по-голямата вина за това ще отдадем на обедното горещо време ;-)/  установихме, че е прекалено сложна и трудоемка задача евентуална грешка да се разпредели по различните участъци и всички бяхме твърдо решени да правим точни замервания и да затворим полигон без грешка. И не мога да опиша, колко бяхме щастливи да работим  с висяща бусола, която ни даде бързо и точно замерване на азимута.

А най-голямото въодушевление настъпи в деня за картиране с дисто и таблет. Много бързо взимахме по 40 – 50 замервания на отсечка, още на място в пещерата прехвърляхме замерванията от рулетката в таблета и в програмата Topodroid изчертавахме хоризонталния план, вертикалния разрез и сеченията. Следобеда естествено работата продължи в лекционната зала, където картите трябваше да се обработят с допълнителни компютърни програми и да се визуализира 3Д карта. 

На следващия ден, след като бяхме се докоснали до „дисто“, ние с нежелание хванахме пак рулетките и компаса. Интересното, което ни поддържаше беше, че ще работим в по-сложна пещера с два входа и отвес.

Вечерта преди изпита нашите любими инструктори ни изненадаха с карта тип кроки, по която на другия ден трябваше да намерим непозната за нас пещера.  В пещерата ни очакваха инструкции за изготвяне на картите за изпита ни.

Последния ден от курса - ние с бодри стъпки поехме по пътеката за пещерата. За малко се отклонихме до скален манастир, правихме си общи снимки с красива панорама. Пещерата беше непозната за нас, затова ентусиазма беше на високо ниво. 

Работата вървеше бързо и гладко.  

Изложба на нашите карти на паус. 

Настъпи момента за връчване на дипломите, а след това курс Картиране беше най-купонджийския с много танци и емоции. 

Автор: Яна Димова

Снимки: Красимир Колевски

Курс „Техническо усъвършенстване“

От 7 до 16 Юли се проведоха националните курсове за подготовка на кадри, в които както членове на НЕПИАСТ, така и на други клубове взеха участие заедно, създавайки неповторими спомени и много нови контакти. Настаняването бе в Национален пещерен дом, където се хранихме, къпахме и вечерно време празнувахме. Не малка част от присъстващите избраха да отседнат там да спят, но това не спря мен и други ентусиасти да опънем приблизително 5-6 палатки и няколко хамака близо до паркинга и да пренощуваме там, въпреки по- дъждовното време към края на курса.

За щастие инструкторите бяха милостиви и всички занятия започваха най-рано в 10 сутринта, така че бяхме малко по-свежи и наспани и имахме време да хапнем по нещо преди това , което ни бе осигурено от дома. Сутрин, в полу-заспало състояние се събирахме на същата веранда, в която вечерта седяхме до късно, забавлявайки се и гледайки презентации от експедиции на мултимедията и пред нас се откриваше невероятна гледка, която придава чувството, че се намираш в облаците.

Точно срещу дома се намира най- голямата лудница в България, която се дели от нас само с един отвес и река Искър, а както знаем няма нищо по- хубаво от това да излезеш рано сутринта на спираща дъха височина и гледка с чаша горещо кафе в ръка и як махмурлук, да се облегнеш на парапета и да видиш лудницата пред теб, от където от време на време излизаха пациенти да крещят.

Първите три дни от курса по техническо усъвършенстване бяхме в Банковица, където се запознахме с какво представлява курса и уменията, които ще придобием в него. След това инструкторът ни, Морския, раздаде задачи за екипиране на парапети и вертикални системи на няколко места, разделяйки ни на групи от по няколко човека, давайки началото на входящия изпит, който се проточи до късен следобед. Всички го преминахме, някои по - трудно, други по - лесно, и завършихме със забележки към по - слабите ни страни, след което поработихме известно време над изчистването им, докато не стана време да разекипираме, да преброим инвентара и да тръгнем към дома за вечеря, което се случи към 8 вечерта.

И така минаха първите няколко дни - ние екипираме системи, преминаваме ги, инструкторите набелязват грешките и пропуските, които имаме и допускаме, а ние ги изчиствахме и подобрявахме техниката си. Това ни донесе не само нови знания и по- бърза скорост, но и по- безопасно преминаване по системи и тяхното екипиране.Когато вече си припомнихме някои от забравените неща и изчистихме част от тези, които правим грешно или не рационално започнахме с научаването на нови техники и съоръжения. Към ден 3 или 4 вече правихме тролеи, научихме се как да правим по - сигурно закрепване не на две, а на три точки, използвайки ринг, което може да понася много повече товар и е много по- безопасно.

След това се преместихме в пещера Свирчовица, където имахме повече места за екипиране на системи и където бе много по - прохладно, така че не се потяхме толкова, но заради калта освен с джаджите бяхме през цялото време с ботушите и пещеризоните. Там имахме възможност да изпробваме екипирането на тролеи (направихме общо 3, при което единия беше доста голям и идваше от по- вътрешната част на пещерата). Научиха ни как да забиваме cпитове и се разделихме на няколко групи - едната се занимаваше с тролеите, другата екипираше тавана, което по мое мнение беше най - трудоемката задача, третата екипираше парапет към вътрешността на пещерата от едната страна, а аз отидох да правя парапет, и след това да спусна камбана, от другата страна.

След това стигнахме и до прихващане и спасяване на пострадал. По- голямата част от нас нямахме голям опит, а някои (включително и аз) нямахме абсолютно никакъв, така че отделните спасявания отнеха малко повече време.

По правило ако човека на въжето е в безсъзнание повече от 15 минути е практически мъртъв, дори и да го свалим от там, което означаваше, че при моя първи опит тестовият пещерняк умря някъде 4-5 пъти, а когато мен ме прихващаха аз се гътнах някъде два пъти.

След няколко часа вече успяхме да намалим времето за прихващане и спасяване драстично, макар и краката на всички да ни боляха от недостига на кръв от дългото висене по въжето.

Някои от прихващанията прераснаха в борба за пострадалите да запазят мъжкото си достойнство заради удари с лакти и опити да се използват като опори, което доведе до издължаване с бири вечерта.

Имаше много гафове и приятна и шегаджийска обстановка през цялото време, но някои от ситуациите просто оставяха инструкторите ни без думи.

С това стигнахме до деня на дипломирането. Преди церемонията събрахме цялата екипировка, изброихме дали всичко е налице и отидохме до реката да измием въжетата и по- изкаляните джаджи и ги простряхме горе до дома.

След това празнувахме до сутринта преди да се разделим. Мисля, че мога да кажа от името на всички, че на никой не му се тръгваше и че изградихме спомени и емоции, който никога няма да забравим.

Най- важния урок, който научихме не беше някое правило или техника за катерене, а точно това, че мозъкът ни е най- добрия приятел във всяка една ситуация. Аз лично се научих да се дърпам малко назад и да оглеждам ситуацията преди да действам, което може да спести не само много време, а и повишава безопасността на всяка дейност безгранично. Освен това бе много важно за нас да работим в екип, тъй като един добре разбиращ се и общуващ отбор винаги ще бъде в пъти по - добър и от най- добрия и опитен пещерняк.

Автор: Борил Обрешков - Дарвин

Снимки: Красимир Колевски, Борил Обрешков - Дарвин, Мари Панкратова 

Стоян Кирилов Атанасов

Бургазлии в бездните на Алпите

Организатор: Спелео Клуб "Луцифер"

Община Бургас	Спелеоклуб Бургас-НЕПИАСТ	Бургас – Европейска столица на спорта 2015

На 27.06. 2015 г на катерачната стена в спортен център „Славейков“, гр. Бургас се проведе състезание по спелео-приложни дисциплини. Събитието беше организирано от СНЦ спелеоклуб “Бургас – Непиаст“, съвместно с Община Бургас под мотото "Бургас - Европейски град на спорта 2015". В състезанието взеха участие 17 пещерняци от цялата страна, както и представители от Украйна и Русия.  

Състезанието представляваше система от въжета, наподобяваща условията в пропастна пещера. Системата беше изключително оригинална и предизвикателна за уменията и съобразителността на участниците. Ситуацията беше усложнена от товар – кофа с вода, която всеки участник трябваше да носи със себе си, а всяка разлята капка носеше наказателни точки. Допълнителен елемент беше мишена, задвижвана от система с тежести, ролки и въжета, която трябваше да бъде уцелена от въздуха. Атрактивното трасе доста затрудни участниците, а прецизното преминаване на елементите се оказа по-печеливша стратегия от бързината. 

След доста оспорвана надпревара бяха излъчени победителите. На първо място се класира Ангел Иванов от Бургас, на второ Станимира Делева от Пловдив, на трето Лазар Милчев от гр. Малко Търново.

След приключване на състезанието беше направена демонстрация на спасяване на пострадал от въже. 

Организаторите на събитието изказват благодарност на:

В началото на май се проведе традиционната за клуба експедиция в Котел, като използвахме "дългия уикенд", който се заформи заедно с първи май.  

Колегите от "Пещерен клуб - Черни връх", София използваха няколкото почивни дни, които се събраха около великден и организираха прекрасна експедиция

През този студен месец неочаквано се отвори възможност да стартираме едно съвместно проучване заедно с клуб „Под Ръбъ“ и Експерименталната лаборатория по карстология към НИГГГ-БАН.

Екип:

Ангел Иванов (спелеолог, автомонтьор, дипломат, жичкаджия, главен организатор)

Георги Генов a.k.a. Папен (Главен картировач, водолаз, водач в пещерите и сплотяващ колектива)

Станимира Делева (Брояч на прилепи, сериозен дразнител за скромните си размери)

Откакто си имаме жива прилепарка в клуба се запалихме доста по идеята за проучване на тези животинки, които са неотменна част от пещерите.

Ямата на Кипилово - 22-24 август 2014

Дряново - 8 март 2014

Експедиция „Мъгливия сняг“ 06-08.06.2014

Решението за експедиция на 06.06.2014 се взе набързо, с първоначален екип от3-ма човека, като планът беше да се отиде на „Ямата“ при с. Кипилово.  Поради липса на повече желаещи се наложи целта да бъде моддифицирана до по-достъпна пещера.Щом Ачо обяви ходене до пещерата„Мъгливия сняг“ още няколко човека проявиха интерес, тъй като не бяха влизали в нея. А дупката си заслужаваше.

Участници: Ачо, Пецата, Милко, Христо, Мариа, Станимира, Яна
Тъй като времето беше твърде студено единодушно решихме спането да е в къща за гости в с. Мелница, общ. Елхово.
Пристигнахме в петък вечерта. 

Експедиция "Странджа" - 01-03 Март 2014